„Забелязъл съм, че колкото по-интелигентен и чувствителен е човек, толкова по-осъзнат като духовен субект е той… Интелигентният човек (не задължително интелектуалец) търси смисъл и цел отвъд битовите нагони и нужди, не го задоволява съществуването само по себе си, ако то е лишено от богато съдържание и непреходна ценност. Той не живее за да яде, но яде, за да Живее. За да е духовен, не е необходимо благоразумният човек да е философ в академичния смисъл на думата, т.е. непременно да формулира понятийно своите възгледи, принципи и изходна точка на търсенията си. Но задълбоченият човек се стреми винаги, дори понякога неосъзнато, към възвишеното, красивото и премъдрото, воден от архитипното съдържание на своето същество.”
„Когато църквата се превърне за корумпираните и безбожните в скривалище от Христовото изобличение и поправление, тя се изпразва от Вечното си Духовно Съдържание, за да се изпълни с политическа и комерсиална имитация. Легализмът убива непосредственото, спонтанно религиозно чувство и прави църковността един вид търговски продукт на щандовете в „супермаркета” на консуматерското общество. Това отблъсква духовните хора, които търсят във Вярата не външна опаковка, самоизвинение и притъпяване на гузната съвест, но промяна на света и себето си, друг, различен, по-досотен начин на живот, по-високи ценности и вечни блага, които да привъзхождат тези на общата маса. Това кара мнозина творци, интелектуалци и чувствителните хора, да търсят индивидуална и общностна практика, която се различава от общоприетото лустро на външната показност.”
из „Тракийският орфизъм за напреднали”, Цв. Гайдарски
За някои неща просто не ми се говори
Защо никой не пише за загубите ?
15.09.2012 14:52
19.09.2012 01:09
20.09.2012 23:53
23.09.2012 15:56
30.10.2012 13:24