А в Откр. 12:17 се казва за гонението на Божия остатък: Тогава змеят се разяри против жената и отиде да воюва против останалите от нейното потомство, които пазят Божиите заповеди и свидетелството за Исус.
Делата на послушанието са истинският изпит за любовта, те са необходими в живота на вярващия. Ти вярваш, че има само един Бог и добре правиш; и бесовете вярват и треперят. Обаче искаш ли да познаеш, о, суетни човече, че вяра без дела е безплодна? Авраам, нашият отец, не се ли оправда чрез дела, като принесе сина си Исаак на жертвеника? (Яков 2:19-21)
Когато Господ поиска от Аврам невъзможното – да даде сина си Исак в жертва, Аврам оказа пълно доверие в Бога и доказа вярата си, като Му се подчини. „Господ ще промисли.” – каза Аврам.
Без стойност биха били думите му: „Господи, обичам Те”, ако не беше изпълнил волята на Отец от срах да не изгуби сина си. Страхът е обратното на вярата. Когато някой се страхува да изпълни Божията воля, това означава, че не му достига вяра. Истинската вяра се доказва с доверието, което оказваме на Бога.
Исус също казва, че само „Господи, Господи!” не стига; необходимо е и послушание – да вършим волята на Отца. Но тъй като любовта изисква себеотрицание и промяна начина на живот, милиони християни я отхвърлят. Те се стремят към мека, лесна, удобна религия, която ще им позволи да живеят така, както им е изгодно и въпреки това да имат уверение за спасението си. Но християнската вяра такава, каквато ни я завеща Христос, наистина не може да направи това за тях. Не всеки, който Ми казва: Господи! Господи!, ще влезе в небесното царство, но който върши волята на Моя Отец, Който е на небесата. Много хора краката си изпочупват да тичат и да работят за Бога. Познавах една сестра, която беше толкова активна! Не се спираше: брошури разнасяше, стихотворения пишеше, видения имаше, целителни дарби проявяваше – а нас, само дето не ни биеше по главите с Библията. Но си поддържаше един грях, от който не можеше да се откаже. В онзи ден мнозина ще Ми кажат: Господи! Господи! Не в Твое ли име пророкувахме, не в Твое ли име бесове изгонвахме и не в Твое ли име извършихме много чудеса? Но тогава ще им заявя: Аз никога не съм ви познавал; махнете се от Мене, вие, които вършите беззаконие. (Мат. 7:21-23)
Аз никога не съм ви познавал! Исус не познава тези, които вършат беззаконие. Той познава тези, които Го слушат и следват: Йоан 10:27 Моите овце слушат гласа Ми и Аз ги познавам, и те Ме следват.
Познаването е важно! Да познаваш Христос значи да Го обичаш, а да Го обичаш, означава да Му бъдеш послушен. Следователно ако не се покорявам, не Го обичам. А щом не Го обичам, значи недостатъчно Го познавам. И Йоан го казва: А това е вечен живот, да познаят Теб, единствения истинен Бог, и Исус Христос, Когото си изпратил. (Йоан 17:3) Първо е познаването!
Може много да чета Библията, може да знам стихове и цели пасажи наизуст, може с лекота да намирам места в Словото, но ако тези знания не ме водят до познаване на Бога и Исуса Христа, няма да Го обикна достатъчно, за да Му се покорявам!
Ще го повторя: знанията ми по Библията няма да ме ползват никак, ако не опозная Бога до толкова, че да Го обикна и да Му се покоря. И обратно: ако не се покорявам на моя Бог, това означава, че не Го обичам, защото все още не съм Го опознала достатъчно.
Исус казва: Йоан 14:15 Ако Ме обичате, ще пазите Моите заповеди.
Но ако аз пазя закона, а съм горда, обиждам, не уважавам другите и изобщо делата ми показват, че съм далеч от християнските добродетели, това също означава, че не познавам Исус. Означава, че искам да се „докарам” пред Бога: Ето, Господи, виж: аз пазя всичките Ти заповеди! Не крада, не убивам, не се кланя на идоли, ходя на църква в събота...
Дали Господ ще ми зачете тези усилия? Едва ли! Всяко нещо, което се прави без любов, няма стойност пред Бога.
А обратното? Да не се гордея, да уважавам другите, да помагам...това прави ли ме добра? Препоръчва ли ме с нещо пред Бога? Всъщност дори известният с престъпленията си Ал Капоне е обичал децата, бил е изключително щедър и се е отнасял любезно с приятелите си. Но кой би го нарекъл добър човек?
И така: ние никога не знаем защо някой спазва заповедите - дали защото е законник и чрез закона иска да си спаси душичката или пък Светият Дух в сърцето му го е научил и му е дал сила, както казва и ап. Павел: За всичко имам сила чрез Онзи, Който ме укрепява (Фил. 4:13). Затова не би трябвало да наричаме хората, спазващи закона ЗАКОННИЦИ, тъй като само Господ знае мотивите в сърцето им.
И ако все пак се провалим, трябва да се върнем към любовта, към Христос. Дечица мои, това ви пиша, за да не съгрешите; но ако някой съгреши, имаме Ходатай при Отца - Исус Христос Праведния.
АМИН!
24.01.2012 13:42
...Всяко нещо, което се прави без любов, няма стойност пред Бога.
И наистина то няма стойност в живота ...
Много често вярата не е подплатена с дела .
...само Господ знае мотивите в сърцето на хората ...
Много аргументирани истини ...
Зависи кой как чете и колко вярва ...
Спокоен ден !
11.04.2012 22:55
познаването на грехът.Не познавам човек който е в състояние да го живее без да съгреши.А ние се спасяваме по благодат чрез вяра.Ефес2:8;И така да принасяме дела достойни за покаяние.Да бъдем солта на земята,да бъдем виделина на света сред опъко и извратено поколение.Чрез силата и власта на Святия Дух.Амин.
11.04.2012 23:06
Псл91.АМИН
11.04.2012 23:10
2. Лале ли си, зюмбюл ли си, гюл ли си
3. AMENO
4. Усмихни се
5. 23 Псалм
6. 7 цвята
7. една сълза
8. Животе, мой!
9. Довиждане
10. Библията - ф.
11. Отец на всички
12. сбогуване с всички
13. Благодаря Ти, Гсподи
14. Добрият пастир
15. Учени за вярата си
16. Шуберт
17. Демис Русос
18. Бог да пази България
19. Шопен
20. класич. китара
21. Сиртаки
22. Тиха нощ
23. защо ми е толкова мъчно за фреди...
24. ФЕЯ след земетресението
25. Джери Франклин
26. сервиз за лаптопи